* * *
Тъмнина...
Светкавица проблясва...
А аз съм там сама и гасна...
На улица безлюдна в нощта,
потънала в моята тъга...
А тя приседнала зад ъгъла сама,
стои и чака да отпусна аз глава...
Държи в ръката си кичури коса
и се смее на изстрадалите лица...
Косата остра в другата ръка -
с нея реже без пощада тя...
Последен вик разцепва тишината...
Сърцето спря да бие,
а тя пое душата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Иванова Все права защищены
