27.01.2007 г., 14:37 ч.

* * * 

  Поезия
601 0 12

Тъмнина...
Светкавица проблясва...
А аз съм там сама и гасна...
На улица безлюдна в нощта,
потънала в моята тъга...
А тя приседнала зад ъгъла сама,
стои и чака да отпусна аз глава...
Държи в ръката си кичури коса
и се смее на изстрадалите лица...
Косата остра в другата ръка -
с нея реже без пощада тя...
Последен вик разцепва тишината...
Сърцето спря да бие,
а тя пое душата...

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??