Jan 27, 2007, 2:37 PM

* * *

  Poetry
745 0 12

Тъмнина...
Светкавица проблясва...
А аз съм там сама и гасна...
На улица безлюдна в нощта,
потънала в моята тъга...
А тя приседнала зад ъгъла сама,
стои и чака да отпусна аз глава...
Държи в ръката си кичури коса
и се смее на изстрадалите лица...
Косата остра в другата ръка -
с нея реже без пощада тя...
Последен вик разцепва тишината...
Сърцето спря да бие,
а тя пое душата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мина,Вили,с времето всичко минава,само лошите и грозни спомени остават,но имаме и отеха-хубавите спомени,те ни дават надежда и сили.
    Благодаря!
  • Мъчително тъжно! Но се надявам да е "минало" за твоята героиня!
  • Лош сън или миг,дано не се случва на никого.
    Благодаря,Гери!
  • Впечатлило те е нещо негативно и подсъзнателно си го превърнала в този страшен миг. Поздравления!
  • Благодаря ти,Романтична,много усмивки!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...