* * *

28 сент. 2008 г., 21:40

Поэзия

698 0 3

Сълзите кървави се стичаха

и мокриха бледото лице.

Зъбите устните посинели стискаха –

убиваха там всичко от теб...

Тръгвай си, не искам да те виждам –

остави ме спокойно да умра...

Чайките трупа ми да разкъсат –

искам да ме пуснат по света...

Върви, при теб не ще да дойда,

няма да ти преча и сега.

Хубаво е някой да обичаш,

но не и да си винаги в лъжа.

Не мога да повярвам, че ще ме обичаш,

не се кълни в това,

а просто бъди мъж и върви си –

остави бедната душа..

Носи рози на гроба самотен,

оставяй по някоя сълза

и тихо шепни с думи красиви:

„ Тук спокойно почива, моята...жена...”

Rosica (Росица Иванова)

2008-09-29T15:38:08+03:00

Кети, мила, нали знаеш, че понякога в момент на слабост сме готови да направим какво ли не за любом човек, но още по-жалко е когато той не ти отвръща
Таня, красива, но понякога и много, много тъжна
Но все пак смело и с усмивка напред към живота
Благодаря Ви!!!
Katriona (Кети Рашева)

2008-09-29T13:10:58+03:00

Лелееееее, хубаво стихотворение, ама защо така бе, моето момиче? Никой мъж не е толкова велик, че да се умре заради него... повярвай ми!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-09-29T10:07:20+03:00

Тъжно е!А Любовта е толкова красива...
Поздрави!