Rosica (Росица Иванова)
93 354
28.09.2008 г., 21:40 ч.

* * * 

  Поезия
697 0 3

Сълзите кървави се стичаха

и мокриха бледото лице.

Зъбите устните посинели стискаха –

убиваха там всичко от теб...

 

Тръгвай си, не искам да те виждам –

остави ме спокойно да умра...

Чайките трупа ми да разкъсат –

искам да ме пуснат по света...

 

Върви, при теб не ще да дойда,

няма да ти преча и сега.

Хубаво е някой да обичаш,

но не и да си винаги в лъжа.

 

Не мога да повярвам, че ще ме обичаш,

не се кълни в това,

а просто бъди мъж и върви си –

остави бедната душа..

 

Носи рози на гроба самотен,

оставяй по някоя сълза

и тихо шепни с думи красиви:

„ Тук спокойно почива, моята...жена...”

© Росица Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кети, мила, нали знаеш, че понякога в момент на слабост сме готови да направим какво ли не за любом човек, но още по-жалко е когато той не ти отвръща
    Таня, красива, но понякога и много, много тъжна
    Но все пак смело и с усмивка напред към живота
    Благодаря Ви!!!
  • Лелееееее, хубаво стихотворение, ама защо така бе, моето момиче? Никой мъж не е толкова велик, че да се умре заради него... повярвай ми!
  • Тъжно е!А Любовта е толкова красива...
    Поздрави!
Предложения
: ??:??