Сълзите кървави се стичаха
и мокриха бледото лице.
Зъбите устните посинели стискаха –
убиваха там всичко от теб...
Тръгвай си, не искам да те виждам –
остави ме спокойно да умра...
Чайките трупа ми да разкъсат –
искам да ме пуснат по света...
Върви, при теб не ще да дойда,
няма да ти преча и сега.
Хубаво е някой да обичаш,
но не и да си винаги в лъжа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация