21 дек. 2006 г., 21:23

***

1.1K 0 2

Пред прага на дома ти,
спряла съм за сетен път,
сили нямам да почукам,
отвори ми,моя истинска любов!

С надежда аз една съм тука,
сред сенките на падащия здрач,
дошла съм за да видя
най-красивите за мен очи.

И сбогом няма да ти кажа.
Ще те погледна само както аз си знам.
И между моите сълзи кристални,
ти всичко друго ще прозреш!

Аз не моля..
И не прося..
Дойдох за последен път да ти покажа,
колко много те обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...