Пред прага на дома ти,
спряла съм за сетен път,
сили нямам да почукам,
отвори ми,моя истинска любов!
С надежда аз една съм тука,
сред сенките на падащия здрач,
дошла съм за да видя
най-красивите за мен очи.
И сбогом няма да ти кажа.
Ще те погледна само както аз си знам.
И между моите сълзи кристални,
ти всичко друго ще прозреш!
Аз не моля..
И не прося..
Дойдох за последен път да ти покажа,
колко много те обичам!
© Ваня Глухова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
