21.12.2006 г., 21:23

***

1.1K 0 2

Пред прага на дома ти,
спряла съм за сетен път,
сили нямам да почукам,
отвори ми,моя истинска любов!

С надежда аз една съм тука,
сред сенките на падащия здрач,
дошла съм за да видя
най-красивите за мен очи.

И сбогом няма да ти кажа.
Ще те погледна само както аз си знам.
И между моите сълзи кристални,
ти всичко друго ще прозреш!

Аз не моля..
И не прося..
Дойдох за последен път да ти покажа,
колко много те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...