21.12.2006 г., 21:23

***

1.1K 0 2

Пред прага на дома ти,
спряла съм за сетен път,
сили нямам да почукам,
отвори ми,моя истинска любов!

С надежда аз една съм тука,
сред сенките на падащия здрач,
дошла съм за да видя
най-красивите за мен очи.

И сбогом няма да ти кажа.
Ще те погледна само както аз си знам.
И между моите сълзи кристални,
ти всичко друго ще прозреш!

Аз не моля..
И не прося..
Дойдох за последен път да ти покажа,
колко много те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....