20 янв. 2007 г., 21:01

***

824 1 3
Не ми е нужно много - две ръце,
които да ме милват и прегръщат,
усмивка на любимото лице,
когато вечер в къщи се завръщам.

Искриците във детските очи
и детските усмивки доверчиви
пак да подслаждат хляба ми горчив
и с нежност и любов да ме опиват.

В сърцето на обичания мъж
да има кътче, пазено за мене
и топла ласка - като летен дъжд,
за да ме сгрява в зимите студени.

Приятели за зло и за добро,
надежди неповяхващи и песен.
Аз искам обич и ще дам любов,
за да е златна късната ми есен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...