Не ми е нужно много - две ръце,
които да ме милват и прегръщат,
усмивка на любимото лице,
когато вечер в къщи се завръщам.
Искриците във детските очи
и детските усмивки доверчиви
пак да подслаждат хляба ми горчив
и с нежност и любов да ме опиват.
В сърцето на обичания мъж
да има кътче, пазено за мене
и топла ласка - като летен дъжд,
за да ме сгрява в зимите студени. ...