***
Захапа зимната луна морето
и тайно се изплези на града.
Остана във очите ми да свети
една добра красавица звезда.
Душата ми и тази нощ тъгува
за обич, щастие и лунен прах.
Понеже с тъмнината се целувах,
аз слънчеви огнища не видях.
Забравих и цветята да полея,
и в хола лампата да угася.
Канарчето самотно ще ми пее,
докато падне с утрото роса.
Със него ще споделям свойте болки,
ще му разказвам за една любов
и винаги ще тръгвам напосоки,
но пак ще се завръщам с устрем нов.
и тайно се изплези на града.
Остана във очите ми да свети
една добра красавица звезда.
Душата ми и тази нощ тъгува
за обич, щастие и лунен прах.
Понеже с тъмнината се целувах,
аз слънчеви огнища не видях.
Забравих и цветята да полея,
и в хола лампата да угася.
Канарчето самотно ще ми пее,
докато падне с утрото роса.
Със него ще споделям свойте болки,
ще му разказвам за една любов
и винаги ще тръгвам напосоки,
но пак ще се завръщам с устрем нов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Вангелова Все права защищены
