***

3 мар. 2007 г., 11:23

Поэзия

596 0 2

Захапа зимната луна морето
и тайно се изплези на града.
Остана във очите ми да свети
една добра красавица звезда.

Душата ми и тази нощ тъгува
за обич, щастие и лунен прах.
Понеже с тъмнината се целувах,
аз слънчеви огнища не видях.

Забравих и цветята да полея,
и в хола лампата да угася.
Канарчето самотно ще ми пее,
докато падне с утрото роса.

Със него ще споделям свойте болки,
ще му разказвам за една любов
и винаги ще тръгвам напосоки,
но пак ще се завръщам с устрем нов.

***

Свързани произведения

Комментарии

Предложения