Mar 3, 2007, 11:23 AM

*** 

  Poetry
595 0 2
Захапа зимната луна морето
и тайно се изплези на града.
Остана във очите ми да свети
една добра красавица звезда.

Душата ми и тази нощ тъгува
за обич, щастие и лунен прах.
Понеже с тъмнината се целувах,
аз слънчеви огнища не видях.

Забравих и цветята да полея,
и в хола лампата да угася.
Канарчето самотно ще ми пее,
докато падне с утрото роса.

Със него ще споделям свойте болки,
ще му разказвам за една любов
и винаги ще тръгвам напосоки,
но пак ще се завръщам с устрем нов.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??