* * *

И пак към тебе бягам, не тичам...

Не мога да бягам, не те обичам...

И пак за теб плача, не искам...

Не мога да спря, чашата се разплиска...

Не мога да спря да те желая

и за всичко отминало да жaлея,

и за океаните, прелели в сълзи,

и за това колко мен ще ме заболи...

Не можеш ли да си истински, без да страдам,

или вечно трябва някой да се предава

тогава, когато не можеш ти

и защо... за да ме боли...