И пак към тебе бягам, не тичам...
Не мога да бягам, не те обичам...
И пак за теб плача, не искам...
Не мога да спря, чашата се разплиска...
Не мога да спря да те желая
и за всичко отминало да жaлея,
и за океаните, прелели в сълзи,
и за това колко мен ще ме заболи...
Не можеш ли да си истински, без да страдам,
или вечно трябва някой да се предава
тогава, когато не можеш ти
и защо... за да ме боли...