* * *

1 нояб. 2004 г., 16:21

Поэзия

935 0 0

Самотна беше моята зора без тебе,
дори лъчите слънчеви,студени бяха.
Изтока в червени пламъци гореше,
но сърцето ми самотно в лед стоеше!

Отроних аз сълза кристална,
незнаех до сега какво е самота
и седях си все така печална,
взирайки се в черна тъмнина.

Видях,че всеки сам живее,
единствено по свойте правила,
роден си сам и така ще си отидеш,
осъзнах го аз едва сега!

Но все пак ти ми се усмихна
и вдъхна ми кураж:"Живей!"
животът все така бавно си отива,
не пропускай да вдъхнеш всеки миг-недей!!!

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения