Самотна беше моята зора без тебе,
дори лъчите слънчеви,студени бяха.
Изтока в червени пламъци гореше,
но сърцето ми самотно в лед стоеше!
Отроних аз сълза кристална,
незнаех до сега какво е самота
и седях си все така печална,
взирайки се в черна тъмнина.
Видях,че всеки сам живее,
единствено по свойте правила,
роден си сам и така ще си отидеш,
осъзнах го аз едва сега! ...