* * *
На опръхналата стена висеше огледало,
сочено с усмивката на слънчевия лъч.
Минувачи поглеждаха и, заразени от радост,
с усмивка продължаваха по криволичещия път.
На свой ред и аз погледнах в далечината,
безгрижно завладяна от тайнствения смях.
Погледнах и потръпнах както тишината
бе строшена, примряла от стъкления факт.
Небето притъмня, слънцето увяхна,
пътят изчезна в грозна тъмнина;
в огледалото с мъка тлееше пламък,
устремен догаряше фитилът на свещта.
С восъчни сълзи покри душата самотата -
бързаше сякаш да умре бе по-добре.
Отново и отново тъгата топеше празнотата -
твърде много болеше, за да може да умре...
С затаена глътка въздух, не примигвах, не потрепвах,
не исках да повярвам в реалния живот.
За последно потърсих надежда сред тъмата,
но нямаше. За мен нямаше живот...
сочено с усмивката на слънчевия лъч.
Минувачи поглеждаха и, заразени от радост,
с усмивка продължаваха по криволичещия път.
На свой ред и аз погледнах в далечината,
безгрижно завладяна от тайнствения смях.
Погледнах и потръпнах както тишината
бе строшена, примряла от стъкления факт.
Небето притъмня, слънцето увяхна,
пътят изчезна в грозна тъмнина;
в огледалото с мъка тлееше пламък,
устремен догаряше фитилът на свещта.
С восъчни сълзи покри душата самотата -
бързаше сякаш да умре бе по-добре.
Отново и отново тъгата топеше празнотата -
твърде много болеше, за да може да умре...
С затаена глътка въздух, не примигвах, не потрепвах,
не исках да повярвам в реалния живот.
За последно потърсих надежда сред тъмата,
но нямаше. За мен нямаше живот...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Все права защищены
