Срещу фарове среднощни тичам,
за да забравя-бързо да забравя
как погледът ти като южна птица
с моя тъжен север се прощава.

По стръмнината на деня се спускам,
за да намеря-бързо да намеря
сърцето си,замряло в ново чувство,
напуснато от “утре”,”днес”и “вчера”.

Измислени герои побеждавам,
за да се върнеш-бързо да се върнеш.
Знам –повече от всеки заслужавам
самотата си.Дано да се обърнеш
щом,с фарове в очите отразени
се изкача по стръмнината от привични драми.

А моите герои,щом си с мене
ще измисля,за да пазят любовта ни.