Apr 3, 2006, 4:35 PM

....

  Poetry
740 0 0

Срещу фарове среднощни тичам,
за да забравя-бързо да забравя
как погледът ти като южна птица
с моя тъжен север се прощава.

По стръмнината на деня се спускам,
за да намеря-бързо да намеря
сърцето си,замряло в ново чувство,
напуснато от “утре”,”днес”и “вчера”.

Измислени герои побеждавам,
за да се върнеш-бързо да се върнеш.
Знам –повече от всеки заслужавам
самотата си.Дано да се обърнеш
щом,с фарове в очите отразени
се изкача по стръмнината от привични драми.

А моите герои,щом си с мене
ще измисля,за да пазят любовта ни.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...