Срещу фарове среднощни тичам,
за да забравя-бързо да забравя
как погледът ти като южна птица
с моя тъжен север се прощава.
По стръмнината на деня се спускам,
за да намеря-бързо да намеря
сърцето си,замряло в ново чувство,
напуснато от “утре”,”днес”и “вчера”.
Измислени герои побеждавам,
за да се върнеш-бързо да се върнеш.
Знам –повече от всеки заслужавам
самотата си.Дано да се обърнеш ...