Nadya (Надя Вълканова)
53 117
26 февр. 2005 г., 13:07

* * * 

  Поэзия
817 0 0

Самотна и недостигната заспива
бавно болката в душата ми.
Времето е нейният

лечител.
В мрака се прокрадват сенките
на сбъднатите сънища
и потъват странно някъде
за да ни събудят в бремето
на ново бъдеще…


Отново искам да надникна
в тайнството на бъдещето,
сътворено в мислите.
Да открадна, поне за миг,
пространството и шепота
стаени във сърцата ни…

 

© Надя Вълканова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??