Feb 26, 2005, 1:07 PM

* * * 

  Poetry
957 0 0
Самотна и недостигната заспива
бавно болката в душата ми.
Времето е нейният
лечител.
В мрака се прокрадват сенките
на сбъднатите сънища
и потъват странно някъде
за да ни събудят в бремето
на ново бъдеще…
Отново искам да надникна
в тайнството на бъдещето,
сътворено в мислите. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Вълканова All rights reserved.

Random works
: ??:??