* * *
Небето е толкова бяло.
Не искам да правя нищо.
Окъпах се,
както дъждът
окъпва тревата и къщите.
Небето е толкова бяло.
Блещукат трапчинки от капките
във локвите огледални,
от които ще пият гълъбите.
Небето е толкова бяло.
Лежа на леглото, мълчейки
и с бял, постен стих украсявам
тетрадката - девствено-бяла.
Да, бяло небето е.
Нищо,
че дъжд извалява, не малък…
Небето е чисто и бяло,
защото дъждецът
е изповед.
6.09. 2009
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Дянкова Все права защищены
