* * *

6.09.2009 г., 17:02 ч.

Поезия » Пейзажна

713 0 1

Небето е толкова бяло.
Не искам да правя нищо.
Окъпах се,
както дъждът
окъпва тревата и къщите.
Небето е толкова бяло.
Блещукат трапчинки от капките
във локвите огледални,
от които ще пият гълъбите.
Небето е толкова бяло.
Лежа на леглото, мълчейки
и с бял, постен стих украсявам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения