* * *

6.09.2009 г., 17:02 ч.

Поезия » Пейзажна

546 0 1

Небето е толкова бяло.

Не искам да правя нищо.

Окъпах се,

както дъждът

окъпва тревата и къщите.

Небето е толкова бяло.

Блещукат трапчинки от капките

във локвите огледални,

от които ще пият гълъбите.

Небето е толкова бяло.

Лежа на леглото, мълчейки

и с бял, постен стих украсявам

тетрадката - девствено-бяла.

Да, бяло небето е.

Нищо,

че дъжд извалява, не малък…

Небето е чисто и бяло,

защото дъждецът

е изповед.

6.09. 2009

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

real_def

2009-09-06T18:54:18+03:00

Кристална чистота! И мен много ме вдъхновява дъждът за изповеди. Поздрави!