Sep 6, 2009, 5:02 PM

* * * 

  Poetry » Landscape
634 0 1

Небето е толкова бяло.

Не искам да правя нищо.

Окъпах се,

както дъждът

окъпва тревата и къщите.

 

Небето е толкова бяло.

Блещукат трапчинки от капките

във локвите огледални,

от които ще пият гълъбите.

 

Небето е толкова бяло.

Лежа на леглото, мълчейки

и с бял, постен стих украсявам

тетрадката - девствено-бяла.

 

Да, бяло небето е.

Нищо,

че дъжд извалява, не малък…

Небето е чисто и бяло,

защото дъждецът

е изповед.

 

6.09. 2009

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Кристална чистота! И мен много ме вдъхновява дъждът за изповеди. Поздрави!
Random works
: ??:??