Небето е толкова бяло.
Не искам да правя нищо.
Окъпах се,
както дъждът
окъпва тревата и къщите.
Небето е толкова бяло.
Блещукат трапчинки от капките
във локвите огледални,
от които ще пият гълъбите.
Небето е толкова бяло.
Лежа на леглото, мълчейки
и с бял, постен стих украсявам
тетрадката - девствено-бяла.
Да, бяло небето е.
Нищо,
че дъжд извалява, не малък…
Небето е чисто и бяло,
защото дъждецът
е изповед.
6.09. 2009
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
