Небето е толкова бяло.
Не искам да правя нищо.
Окъпах се,
както дъждът
окъпва тревата и къщите.
Небето е толкова бяло.
Блещукат трапчинки от капките
във локвите огледални,
от които ще пият гълъбите.
Небето е толкова бяло.
Лежа на леглото, мълчейки
и с бял, постен стих украсявам
тетрадката - девствено-бяла.
Да, бяло небето е.
Нищо,
че дъжд извалява, не малък…
Небето е чисто и бяло,
защото дъждецът
е изповед.
6.09. 2009
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
