* * *
Здравей Любов!
Така се случи, че пиша ти писмо,
когато вече се сбогувам...
Откъсвам се, като листо, което
полита със криле в небето.
Докоснах те с дланта си и със устни,
но не усети ти душата ми трептяща.
И песента, която пях, не стихна,
защото все за теб живях... и пях.
Остана недокосната душата, а тя
свободна отлита в своите недра...
там, където е волна бяла птица,
открила силата си -волността.
Бъди Любов, и остани, като реката,
която дири свои пътища в земята.
И като нея волна остани, когато
влееш във море от обич, твоите следи!
Така се случи, че пиша ти писмо,
когато вече се сбогувам...
Откъсвам се, като листо, което
полита със криле в небето.
Докоснах те с дланта си и със устни,
но не усети ти душата ми трептяща.
И песента, която пях, не стихна,
защото все за теб живях... и пях.
Остана недокосната душата, а тя
свободна отлита в своите недра...
там, където е волна бяла птица,
открила силата си -волността.
Бъди Любов, и остани, като реката,
която дири свои пътища в земята.
И като нея волна остани, когато
влееш във море от обич, твоите следи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
