17 мар. 2007 г., 15:54

* * * 

  Поэзия
600 0 10
Здравей Любов!
Така се случи, че пиша ти писмо,
когато вече се сбогувам...
Откъсвам се, като листо, което
полита със криле в небето.
Докоснах те с дланта си и със устни,
но не усети ти душата ми трептяща.
И песента, която пях, не стихна,
защото все за теб живях... и пях.
Остана недокосната душата, а тя 
свободна отлита в своите недра...
там, където е волна бяла птица,
открила силата си -волността.
Бъди Любов, и остани, като реката,
която дири свои пътища в земята.
И като нея волна остани, когато
влееш във море от обич, твоите следи!


 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??