Здравей Любов! Така се случи, че пиша ти писмо, когато вече се сбогувам... Откъсвам се, като листо, което полита със криле в небето. Докоснах те с дланта си и със устни, но не усети ти душата ми трептяща. И песента, която пях, не стихна, защото все за теб живях... и пях. Остана недокосната душата, а тя свободна отлита в своите недра... там, където е волна бяла птица, открила силата си -волността. Бъди Любов, и остани, като реката, която дири свои пътища в земята. И като нея волна остани, когато влееш във море от обич, твоите следи!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
От хубав по-хубав стих!