Здравей Любов!
Така се случи, че пиша ти писмо,
когато вече се сбогувам...
Откъсвам се, като листо, което
полита със криле в небето.
Докоснах те с дланта си и със устни,
но не усети ти душата ми трептяща.
И песента, която пях, не стихна,
защото все за теб живях... и пях.
Остана недокосната душата, а тя
свободна отлита в своите недра...
там, където е волна бяла птица, ...