Като смълчани залези,
от никъде идваме,
потъваме в нищото.
Като напукани устни,
от жажда за полет,
в безмълвие отчаяно
вием.
Като протегнати длани
за хляб и вода.
Като изпити от вяра
очи,
непрогледнали времето.
На пътя захвърлени,
препускаме слънцето.
И гоним мечтите,
недостигнали
дните си.
© Атанас Ганев Все права защищены