13 февр. 2011 г., 20:33

* * * 

  Поэзия » Другая
577 0 2

 

 

                                           Като смълчани залези,

                                           от никъде идваме,

                                           потъваме в нищото.

                                           Като напукани устни,

                                           от жажда за полет,

                                           в безмълвие отчаяно

                                           вием.

                                           Като протегнати длани

                                           за хляб и вода.

                                           Като изпити от вяра 

                                           очи,

                                           непрогледнали времето.

                                           На пътя захвърлени,

                                           препускаме слънцето.

                                           И гоним мечтите,

                                           недостигнали

                                           дните си.   

© Атанас Ганев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??