Като смълчани залези,
от никъде идваме,
потъваме в нищото.
Като напукани устни,
от жажда за полет,
в безмълвие отчаяно
вием.
Като протегнати длани
за хляб и вода.
Като изпити от вяра
очи,
непрогледнали времето.
На пътя захвърлени,
препускаме слънцето.
И гоним мечтите,
недостигнали
дните си.
© Атанас Ганев All rights reserved.
Вярвам, че си догонил и мечтите си!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
