Като смълчани залези,

                                           от никъде идваме,

                                           потъваме в нищото.

                                           Като напукани устни,

                                           от жажда за полет,

                                           в безмълвие отчаяно

                                           вием.

                                           Като протегнати длани

                                           за хляб и вода.

                                           Като изпити от вяра 

                                           очи,

                                           непрогледнали времето.

                                           На пътя захвърлени,

                                           препускаме слънцето.

                                           И гоним мечтите,

                                           недостигнали

                                           дните си.