16 апр. 2010 г., 18:47

* * * 

  Поэзия
698 0 8

Намерих го в пустинята - заспало.

Премръзнало под синьото небе.

Горкото, за това ли бе мечтало?

Студ, подвижни пясъци, небитие...

 

За миг помислих, че се е предало.

Сложих го на свойте колене.

Колко ли страни е прелетяло,

за да падне със прекършени криле?

 

- Страннико, недей ме съжалява! -

погледна ме скованото врабче. -

Носиш ми вода, но си забравил -

пустинята е, всъщност, дъно на море!

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??