Намерих го в пустинята - заспало.
Премръзнало под синьото небе.
Горкото, за това ли бе мечтало?
Студ, подвижни пясъци, небитие...
За миг помислих, че се е предало.
Сложих го на свойте колене.
Колко ли страни е прелетяло,
за да падне със прекършени криле?
- Страннико, недей ме съжалява! -
погледна ме скованото врабче. -
Носиш ми вода, но си забравил -
пустинята е, всъщност, дъно на море!