Намерих го в пустинята - заспало.
Премръзнало под синьото небе.
Горкото, за това ли бе мечтало?
Студ, подвижни пясъци, небитие...
За миг помислих, че се е предало.
Сложих го на свойте колене.
Колко ли страни е прелетяло,
за да падне със прекършени криле?
- Страннико, недей ме съжалява! -
погледна ме скованото врабче. -
Носиш ми вода, но си забравил -
пустинята е, всъщност, дъно на море!
© Леонид Стоянов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
