21 июн. 2007 г., 20:01

* * * 

  Поэзия
501 0 4

Вървя си по пътя,

валят ме преструвки.

Мокрят ме мощно,

невидимо, нощно.

Какво пък, ще отворя

за малко чадъра         

и ще чакам да спре

проклетата буря.

Но чадърът ми нещо

слаб се оказа и бурята

грозна, пак ме наказа.

Потърсих стреха,

спрях се на сухо,

но нещо ме плисна,

удари ме глухо...

© Калоян Бинев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??