* * *

Поэзия

656 0 4

Вървя си по пътя,

валят ме преструвки.

Мокрят ме мощно,

невидимо, нощно.

Какво пък, ще отворя

за малко чадъра

и ще чакам да спре

проклетата буря.

Но чадърът ми нещо

слаб се оказа и бурята

грозна, пак ме наказа.

Потърсих стреха,

спрях се на сухо,

но нещо ме плисна,

удари ме глухо...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bibata (Зорница Аламанчева)

Удари ме глухо...

2008-03-16T10:40:52+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Йее, наистина ми хареса!
Поздравлявам те, Калояне!

2008-01-11T08:28:15+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Ами, ...пишеш прекрасно!
Кратко и ясно.Любим стил.
С обич.

2007-10-25T14:12:19+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Това което не ни убива,ни прави по-силни!
Бурята,е твоето изпитание.
Хубав стих!

2007-06-21T21:04:14+03:00