Бинев (Калоян Бинев) Бинев (Калоян Бинев)
67
Jun 21, 2007, 8:01 PM

* * *

  Poetry
652 0 4

Вървя си по пътя,

валят ме преструвки.

Мокрят ме мощно,

невидимо, нощно.

Какво пък, ще отворя

за малко чадъра         

и ще чакам да спре

проклетата буря.

Но чадърът ми нещо

слаб се оказа и бурята

грозна, пак ме наказа.

Потърсих стреха,

спрях се на сухо,

но нещо ме плисна,

удари ме глухо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Бинев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0