Вървя си по пътя,
валят ме преструвки.
Мокрят ме мощно,
невидимо, нощно.
Какво пък, ще отворя
за малко чадъра
и ще чакам да спре
проклетата буря.
Но чадърът ми нещо
слаб се оказа и бурята
грозна, пак ме наказа.
Потърсих стреха, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up