Вървя си по пътя,
валят ме преструвки.
Мокрят ме мощно,
невидимо, нощно.
Какво пък, ще отворя
за малко чадъра
и ще чакам да спре
проклетата буря.
Но чадърът ми нещо
слаб се оказа и бурята
грозна, пак ме наказа.
Потърсих стреха,
спрях се на сухо,
но нещо ме плисна,
удари ме глухо...
© Калоян Бинев Всички права запазени