21.06.2007 г., 20:01 ч.

* * * 

  Поезия
490 0 4

Вървя си по пътя,

валят ме преструвки.

Мокрят ме мощно,

невидимо, нощно.

Какво пък, ще отворя

за малко чадъра         

и ще чакам да спре

проклетата буря.

Но чадърът ми нещо

слаб се оказа и бурята

грозна, пак ме наказа.

Потърсих стреха,

спрях се на сухо,

но нещо ме плисна,

удари ме глухо...

© Калоян Бинев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??