26 июн. 2007 г., 09:30

* * *

1.4K 0 3

Където и да си, ще те намеря,
не ще избягаш ти от мене.
Горите аз зелени ще пребродя,
морето синьо даже ще преплувам.

За теб ще извървя Земята,
до Луната бих стигнала дори.
Бих изпила на морето водата,
на клада с буйни огньове мойто сърце ще гори.

За теб живота си бих дала,
но ти това не оценяваш.
Без теб не бих живяла,
а ти със мен се подиграваш.

Какво за тебе знача, това не зная,
за мен какво си ти, не знаеш.
С твойте чувства аз не смея да играя,
затуй и с мойте ти недей игра си!

13.06.1999 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Аргирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...