26.06.2007 г., 9:30

* * *

1.4K 0 3

Където и да си, ще те намеря,
не ще избягаш ти от мене.
Горите аз зелени ще пребродя,
морето синьо даже ще преплувам.

За теб ще извървя Земята,
до Луната бих стигнала дори.
Бих изпила на морето водата,
на клада с буйни огньове мойто сърце ще гори.

За теб живота си бих дала,
но ти това не оценяваш.
Без теб не бих живяла,
а ти със мен се подиграваш.

Какво за тебе знача, това не зная,
за мен какво си ти, не знаеш.
С твойте чувства аз не смея да играя,
затуй и с мойте ти недей игра си!

13.06.1999 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Аргирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...