Jun 26, 2007, 9:30 AM

* * *

  Poetry
1.4K 0 3

Където и да си, ще те намеря,
не ще избягаш ти от мене.
Горите аз зелени ще пребродя,
морето синьо даже ще преплувам.

За теб ще извървя Земята,
до Луната бих стигнала дори.
Бих изпила на морето водата,
на клада с буйни огньове мойто сърце ще гори.

За теб живота си бих дала,
но ти това не оценяваш.
Без теб не бих живяла,
а ти със мен се подиграваш.

Какво за тебе знача, това не зная,
за мен какво си ти, не знаеш.
С твойте чувства аз не смея да играя,
затуй и с мойте ти недей игра си!

13.06.1999 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Аргирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...