Jun 26, 2007, 9:30 AM

* * *

  Poetry
1.4K 0 3

Където и да си, ще те намеря,
не ще избягаш ти от мене.
Горите аз зелени ще пребродя,
морето синьо даже ще преплувам.

За теб ще извървя Земята,
до Луната бих стигнала дори.
Бих изпила на морето водата,
на клада с буйни огньове мойто сърце ще гори.

За теб живота си бих дала,
но ти това не оценяваш.
Без теб не бих живяла,
а ти със мен се подиграваш.

Какво за тебе знача, това не зная,
за мен какво си ти, не знаеш.
С твойте чувства аз не смея да играя,
затуй и с мойте ти недей игра си!

13.06.1999 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Аргирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...