Сърцето ми -
болка притихнала,
парче нажежено желязо.
А дните -
рани отворени,
по пътя със стъпки белязани.
Нощите пусти
ухаят на милост,
а сънят любовник неверен.
Мечтите -
всичките луди
голи препускат по плажа.
Очите -
събрали пръснато злато,
на слънцето стават съперник.
Само ръцете ти
до днес непознати
зашиха всички надежди!
© Слава Костадинова Все права защищены