laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
28 июл. 2017 г., 20:14

*** 

  Поэзия » Любовная
514 4 6

Страстта си тръгна със среднощен влак.

За сбогом ѝ помахах примирено.

Единствено се натъжих, че пак

пространството ще гасне вледенено,

 

че любовта ми свита ще мълчи

накрая на света и по-нататък,

ще търси безнадеждно две очи,

белязали я с пламъка си кратък.

 

А може би така е по-добре...

Тъгата  ми бездомна е. Сираче.

Не иска милости да събере

и думи, дето нищичко не значат.

 

По дяволите някаква си страст!

Не може обичта да се повтори.

Живее друга дните ми – не аз....

Не се усмихва, даже не говори...

 

Каквото е било – било. И знам

сега съм празна, черна раковина.

На този свят човек пристига сам.

Та значи... пак сама ще си замина...

 

 

  

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??