Страстта си тръгна със среднощен влак.
За сбогом ѝ помахах примирено.
Единствено се натъжих, че пак
пространството ще гасне вледенено,
че любовта ми свита ще мълчи
накрая на света и по-нататък,
ще търси безнадеждно две очи,
белязали я с пламъка си кратък.
А може би така е по-добре...
Тъгата ми бездомна е. Сираче.
Не иска милости да събере
и думи, дето нищичко не значат. ...