laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
28.07.2017 г., 20:14 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
573 4 6

Страстта си тръгна със среднощен влак.

За сбогом ѝ помахах примирено.

Единствено се натъжих, че пак

пространството ще гасне вледенено,

 

че любовта ми свита ще мълчи

накрая на света и по-нататък,

ще търси безнадеждно две очи,

белязали я с пламъка си кратък.

 

А може би така е по-добре...

Тъгата  ми бездомна е. Сираче.

Не иска милости да събере

и думи, дето нищичко не значат.

 

По дяволите някаква си страст!

Не може обичта да се повтори.

Живее друга дните ми – не аз....

Не се усмихва, даже не говори...

 

Каквото е било – било. И знам

сега съм празна, черна раковина.

На този свят човек пристига сам.

Та значи... пак сама ще си замина...

 

 

  

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??