...
Защото днес сме болката
отляво,
стаена между спомена
за лято,
между кафето, между две цигари,
премигване -
и някак си ни няма.
И после дълго,
дълго те жадувам,
забравила как можеш да болиш.
Мелодия, отнякъде
довята,
онази - нашата - моята - с тебе,
избликва от дъното,
хваща душата... И пее.
А си болка. И аз съм за тебе.
Мигла в окото и дращи до лудост.
Премигва душата,
избликва до спомен...
Днес ще те страдам такава.
Утре ще помня, че мога без тебе.
~Endless~
отляво,
стаена между спомена
за лято,
между кафето, между две цигари,
премигване -
и някак си ни няма.
И после дълго,
дълго те жадувам,
забравила как можеш да болиш.
Мелодия, отнякъде
довята,
онази - нашата - моята - с тебе,
избликва от дъното,
хваща душата... И пее.
А си болка. И аз съм за тебе.
Мигла в окото и дращи до лудост.
Премигва душата,
избликва до спомен...
Днес ще те страдам такава.
Утре ще помня, че мога без тебе.
~Endless~
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
