Endlesss Endlesss
2 95
Nov 3, 2012, 1:05 PM

...

  Poetry » Love
609 0 4
    Защото днес сме болката
отляво,
стаена между спомена 
за лято,
между кафето, между две цигари,
премигване -
и някак си ни няма.
И после дълго, 
дълго те жадувам,
забравила как можеш да болиш.
Мелодия, отнякъде
довята,
онази - нашата - моята - с тебе,
избликва от дъното,
хваща душата... И пее.
А си болка. И аз съм за тебе.
Мигла в окото и дращи до лудост.
Премигва душата, 
избликва до спомен...
Днес ще те страдам такава.
Утре ще помня, че мога без тебе.

~Endless~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0