* * *

22 февр. 2012 г., 22:50

Поэзия » Другая

679 0 2

Загубих се сред хилядите дилеми,

не като гора те бяха, а бунище,

дето хвърлях всичките проблеми

на живота ми, а той е пепелище.

Запалих ги, като змии засъскаха проклето

и изгоряха леснопреживяните, но другите -

недогорели въглени, следи оставиха и често,

напомняйки за себе си, се пак разпалват.

И ги гасих със сълзите си, а още парят,

пожарникари за душите си не знаят

и моята от въглени жигосана се лута,

вие, влачи се безпомощна, но оцелява.