* * *
Загубих се сред хилядите дилеми,
не като гора те бяха, а бунище,
дето хвърлях всичките проблеми
на живота ми, а той е пепелище.
Запалих ги, като змии засъскаха проклето
и изгоряха леснопреживяните, но другите -
недогорели въглени, следи оставиха и често,
напомняйки за себе си, се пак разпалват.
И ги гасих със сълзите си, а още парят,
пожарникари за душите си не знаят
и моята от въглени жигосана се лута,
вие, влачи се безпомощна, но оцелява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ния Младенова Всички права запазени
