22.02.2012 г., 22:50 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
582 0 2

Загубих се сред хилядите дилеми,

не като гора те бяха, а бунище,

дето хвърлях всичките проблеми

на живота ми, а той е пепелище.

 

 

Запалих ги, като змии засъскаха проклето

и изгоряха леснопреживяните, но другите - 

недогорели въглени, следи оставиха и често,

напомняйки за себе си, се пак разпалват. 

 

 

И ги гасих  със сълзите си, а още парят,

пожарникари за душите си не знаят

и моята от въглени жигосана се лута,

вие, влачи се безпомощна, но оцелява.

© Ния Младенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??