10 КИНТА В ПОДЛЕЗА КЪМ РАЯ

... с единайсет бобени зрънца, вярна на шаманския си етнос,

циганка с фалшива обеца разгада ми бъдещето светло –

в подлеза, по-леден и от гроб – на кашон от листите А-4,

обеща ми бол пари на джоб, пътища – безкрайни километри,

вечна пролет, истинска любов! – не като ония там, на филма,

дълго гледах нейния пантоф, идеше ми даже да я милна! –

слушах безпросветната ѝ реч – и, доде си бобеца нарежда,

мислех си, че хвана педя глеч моята излъгана надежда,

и животът, както си върви, си изчезва в Нищото – невидим,

с тежката въздишка „С 'est la vie!” всички някой ден ще си отидем,

с единайсет бобени зрънца цял живот му връзвам двата края –

плащам си щастливите слънца с 10 кинта в подлеза към Рая.

6 март 2024 г.

гр. Варна, 7, 50 ч.