6.03.2024 г., 15:29

10 кинта в подлеза към Рая

724 2 1

10 КИНТА В ПОДЛЕЗА КЪМ РАЯ

 

... с единайсет бобени зрънца, вярна на шаманския си етнос,

циганка с фалшива обеца разгада ми бъдещето светло –

в подлеза, по-леден и от гроб – на кашон от листите А-4,

обеща ми бол пари на джоб, пътища – безкрайни километри,

вечна пролет, истинска любов! – не като ония там, на филма,

дълго гледах нейния пантоф, идеше ми даже да я милна! –

 

слушах безпросветната ѝ реч – и, доде си бобеца нарежда,

мислех си, че хвана педя глеч моята излъгана надежда,

и животът, както си върви, си изчезва в Нищото – невидим,

с тежката въздишка „С 'est la vie!” всички някой ден ще си отидем,

с единайсет бобени зрънца цял живот му връзвам двата края –

плащам си щастливите слънца с 10 кинта в подлеза към Рая.

 

6 март 2024 г.

гр. Варна, 7, 50 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...