6.03.2024 г., 15:29

10 кинта в подлеза към Рая

725 2 1

10 КИНТА В ПОДЛЕЗА КЪМ РАЯ

 

... с единайсет бобени зрънца, вярна на шаманския си етнос,

циганка с фалшива обеца разгада ми бъдещето светло –

в подлеза, по-леден и от гроб – на кашон от листите А-4,

обеща ми бол пари на джоб, пътища – безкрайни километри,

вечна пролет, истинска любов! – не като ония там, на филма,

дълго гледах нейния пантоф, идеше ми даже да я милна! –

 

слушах безпросветната ѝ реч – и, доде си бобеца нарежда,

мислех си, че хвана педя глеч моята излъгана надежда,

и животът, както си върви, си изчезва в Нищото – невидим,

с тежката въздишка „С 'est la vie!” всички някой ден ще си отидем,

с единайсет бобени зрънца цял живот му връзвам двата края –

плащам си щастливите слънца с 10 кинта в подлеза към Рая.

 

6 март 2024 г.

гр. Варна, 7, 50 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...