Mar 6, 2024, 3:29 PM

10 кинта в подлеза към Рая

  Poetry
730 2 1

10 КИНТА В ПОДЛЕЗА КЪМ РАЯ

 

... с единайсет бобени зрънца, вярна на шаманския си етнос,

циганка с фалшива обеца разгада ми бъдещето светло –

в подлеза, по-леден и от гроб – на кашон от листите А-4,

обеща ми бол пари на джоб, пътища – безкрайни километри,

вечна пролет, истинска любов! – не като ония там, на филма,

дълго гледах нейния пантоф, идеше ми даже да я милна! –

 

слушах безпросветната ѝ реч – и, доде си бобеца нарежда,

мислех си, че хвана педя глеч моята излъгана надежда,

и животът, както си върви, си изчезва в Нищото – невидим,

с тежката въздишка „С 'est la vie!” всички някой ден ще си отидем,

с единайсет бобени зрънца цял живот му връзвам двата края –

плащам си щастливите слънца с 10 кинта в подлеза към Рая.

 

6 март 2024 г.

гр. Варна, 7, 50 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...