10 май
Ти помниш ли, родино, ей този слънчев ден,
когато се роди един! Един от Тях!
Как с първите си крачки той тръгна устремен
от тебе да изтрие несторения грях.
А помниш ли духът му как нямаше покой,
как трепетно вървеше със четата напред?
Как него не сломиха ни глад, ни страх, ни бой,
ни смъртната присъда на онзи час проклет!
И помниш ли гласът му уверен как отеква,
кога куршумът страшен в редиците гърми?
Дъхът на всеки дишащ пред тази сила секва.
Достоен бе, родино. Достоен бе! Помни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Косева Все права защищены
