10 мая 2008 г., 12:07  

10 май 

  Поэзия
773 0 7

 

 

Ти помниш ли, родино, ей този слънчев ден,

когато се роди един! Един от Тях!
Как с първите си крачки той тръгна устремен
от тебе да изтрие несторения грях.

А помниш ли духът му как нямаше покой,
как трепетно вървеше със четата напред?
Как него не сломиха ни глад, ни страх, ни бой,
ни смъртната присъда на онзи час проклет!

И помниш ли гласът му уверен как отеква,
кога куршумът страшен в редиците гърми?
Дъхът на всеки дишащ пред тази сила секва.
Достоен бе, родино. Достоен бе! Помни!

 

 

 

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятно! Продължавай да пишеш все такива хубави стихове и да съхраняваш Българското!
  • Браво, адашче!
  • Поздравления,Петя!
  • Браво, Петя!
    пооздравявам те, че се сети и написа
    това прекрасно посвещение! с обич, Петя.
  • Стана ми мило, че има хора като теб, които да ни връщат понякога назад до там от където са ни най-първите корени, от където е историята ни, и съдбата ни... Поздрав! Прекрасно е!
  • Ааааа "Хаджи Димитър" не беше ли булевард... или някаква..сграда -институция...(неуместна шега, но за някои хлапета си е истина )


    Живи са!!!
  • Помним... и едно сърдито слънце помним!
    Поздрави, Пете... Живи са!
Предложения
: ??:??